Обичам те и какво от това,
тръгвам си, не искам повече да плача.
Тръгвам си, защото и една сълза не видя.
Обичам те и не искам ти да страдаш.
Затова отивам си като в мъгла.

Сърце изпълнено с болка и тъга,
сърце разкъсано на две,
сърце падащо в ноща окървавено,
сърце летящо в нежна светлина.

Някой ден, може би, далечен,
след живот или след два,
а кой знае ...,
може и след хиляди години
пак ще срещнем се,
аз - глупав егоист,
ти - невинен огън!

Сърце изпълнено с болка и тъга,
сърце разкъсано на две,
сърце падащо в ноща окървавено,
сърце летящо в нежна светлина.

Но край, сега отивам си,
бързам до де има още влак,
да хвана аз от тази малка гара,
последната падаща звезда.