Усмивка нежна пращам ти в ноща,
до теб, хванат за ръка изгрева посрещам,
съзерцаваме луната и звездите,
залезът в косите ти изпращам.

Събуждам се в леглото пусто,
мрак обгарнал тъмна стая,
нищо не прозира през пуснатите щори
и само моите очи блестят в ноща.

Безсилие от обещанията дадени облива ме,
Безсилие нечувствано, безжалостно!
Гняв обзема ме и после изпарява се в нощта!
Кога ще свърши тоз кошмар наяве?

наистина кога шъ свърши тоз кошмар и ша почне векаааааа на лубовтааааааа