Крещя, крещя и се раздирам,
а звук едничак от мен не излиза,
зова те без глас, наричам те
и плача за теб, за твоята милувка,
и ми се вие свят, и стена, и милея,
ах защо, как открадна ме?

Да бях умирал по хиляди начине
едва ли щях така да се чувствам.
Сърцето си изтръгнах, за да не те обичам,
но друго израстна само от обич!
На хиляди късове разкъсвах се
и пак събирах се с едничка мисъл - за теб!

Кога взирам се в огъня виждам косите ти, чувам смеха ти!
Кога взирам се във водата виждам очите ти, и давя се в тях!
Кога лежа в тревата усещам ръцете ти и копнеж за тяхме облива!
Кога слушам вятъра чувам гласа ти и спомениме обливатв захлас!

Обичам те не с едно, а с две сърца!
Едното тъмно като нощта в която е родено,
а другото сияйно защото любов го създаде!

Прости ми, че бягам сега, но не мога вечно гърба ти да гледам.
Сега ще бягам, обърнал гръб на гърба ти, с надежда една -

Да те срещна отново обикаляйки света!